Хемороидите не са „нещо нормално“ и трябва да се лекуват!

Публикувано в страниците на Здравето
дата: 10 декември 2015
линк: http://zdrave.to/zdravni-novini/...


Все още това заболяване се неглижира от много хора, дори и от някои лекари, за съжаление

А заболеваемостта от него с всяка година се покачва. Какви са причините за това? Защо отлагаме консултацията при специалист? Какво рискуваме с такова поведение?

По тези и още въпроси разговаряме с д-р Атанас Желязков – колопроктолог в МЦ „Д-р Желязков”. Д-р Желязков е с дългогодишен опит в тази медицинска област, като практиката му се базира на над 30 000 пациенти.

– Д-р Желязков, какви са вашите наблюдения относно заболеваемостта от хемороиди във времето? Какво показва вашият дългогодишен опит – намалява или се увеличава тя?

– Хемороидите са едно от наистина честите заболявания не само в хирургичната област, а и като цяло. По статистически данни около 50 на сто от хората в развитите страни поне веднъж са страдали от този проблем. Формулировката е малко уклончива, но това показва, че известен процент от хората могат да имат хемороиди, и то по-развити, но без да ги усещат все още. Практиката ми, която се базира на над 30 000 пациенти обаче, показва, че заболеваемостта не само се покачва, но по-лошото е, че възрастта, в която се проявяват първите симптоми, намалява. Изглежда невероятно, но в последните 2 години наши пациенти са около 30 деца на възраст под 7-10 години. При някои от тях можем да докажем наскледствен фактор, но при други единственото обяснение е начинът на хранене.

– В предишния ни разговор споделихте, че страдащите идват при вас, когато вече „ножът е опрял до кокала”. Защо отлагат според вас?
– Отлагат по различни причини: някои от срам, други от страх, но

големият процент “закъснели” пациенти 

идва с аргумента, че “всички имат хемороиди” или “нали хемороидите са нещо нормално и не се лекуват”, или „ами те ми минаваха“.  Не е нормално, но някои от пациентите споделят, че са виждали от време на време кръв, «но това нали е нормално». Фрапиращо е, че има пациенти, ходили на хирург, и колегата ги е отпратил с думи от рода на “и аз имам хемороиди. Изчакайте като стане нетърпимо и елате, ще ви оперирам”. И това в 21-ви век. Губи се време, в което на част от страдащите може да се помогне дори и само медикаментозно.

– Защо често тази болест дава рецидиви дори и след успешна операция? Пациентите имат ли „вина” за това?
– Рецидивите могат да бъдат разделени на две основни групи: от страна на хирурга например това може да се случи заради недобре подбран момент или методика на операцията. От страна на пациента заради неправилен начин на живот или склонност към това заболяване (например слабост на съдовете). И в двата случая обаче помощ трябва да се търси възможно най-рано.

– Д-р Желязков, да разбирам ли, че правилно подбраното и професионално извършено лечение е ключ към добрите резултати? Да припомним на читателите основните лечебни методики. И още нещо: нужно ли е пациентите да настояват пред личния лекар за направление за специалист?
– Правилно подбраното лечение е ключ към всяко заболяване и в това няма нужда да бъде убеждаван никой. Колкото до методиките, те биват оперативни в напреднал стадий и неоперативни. Ние в клиниката прилагаме няколко

различни неоперативни методики 

с оглед по-доброто лечение на хемороиди от различен характер. Така или иначе, консултативен преглед може да бъде извършен от всеки хирург в България, както и да се дадат съответните препоръки. Дори и най-малките съмнения за проблем в тази област са достатъчен аргумент да бъде потърсен специалист. Много често личните лекари предписват лекарства, но стандартът е прегледът да се извърши от специалист хирург или гастроентеролог.

– Д-р Желязков, да припомним накратко основните профилактични мерки с надеждата всички да запомнят колко по-важно е една болест да се предотврати, отколкото след това да се лекува.

– Основните профилактични мерки ги знаем всички, въпросът е колко от нас са мотивирани да ги прилагат:  правилно хранене с достатъчен прием на баластни вещества; вода над 1,5-2 литра дневно; движение. И още нещо, макар и по-странично – огледът на дебелото черво, т.нар. колоноскопия при хора над 50-годишна възраст дори и без оплаквания гарантира намаляване честотата на рака на дебелото черво.

– Да ви помоля да обсъдим още едно състояние от вашата медицинска област – полипите, най-общо казано. Опасни ли са и какви усложнения могат да предизвикат?
–  Именно в тази връзка споменах колоноскопията. Тя позволява евентуални полипи да бъдат открити в по-ранен стадий. Различните полипи крият различен злокачествен потенциал. Всички се виждат на 100% по време на колоноскопското изследване, като над 90% от тях могат да бъдат и едновременно отстранени. По оперативен път се отстраняват само големи полипи. Ето защо по-ранното изследване гарантира и по-добри резултати.

Яна БОЯДЖИЕВА